Crankyster’s Secret

16.02.2010…

Какво би се получило ако се смесят ванилов сладолед, настъргани шоколадови бисквити  и всичко това обилно се поръси с шоколад. Остави се за час във фризера и се извади точно преди да се е превърнало в буца лед. Има я онази пухкава пяна отстрани, която те кара да си вземеш още едно гребване и още едно, и още едно, докато накрая не си кажеш, че ако хапнеш още малко ще получиш гликемичен шок.

Резултатът е …истинска ШОКОЛАДОВО - БИСКВИТЕНА - СЛАДОЛЕДЕНА ТОРТА.

Това бижу, приготвено в точния момент, от точния човек, е като скъп подарък, който и най-изтънчените магазини не биха могли да предложат.

Вчера (17.01.2009 г.) бяха обявени 12-те книги, които ще се борят за “Роман на българите”. Да си призная малко съм изненадана от избора, но от друга страна има логика  - всички книги са екранизирани- кои като сериал, кои като игрален филм. Другото, което прави впечатление е, че почти 50% от тях са български, и то изучавани в училище - от онези задължителни книги, които всички трябваше да прочетем през лятната ваканция… Съмнявам се, че по света няма по-интересни книги от тези в списъка… все едно хората са спрели да четат още в 6-7-ми клас. Жалко наистина…

Ако сега някой ме попита от този списък долу, коя книга би избрала като “Най-добра от най-добрите” много бих се замислила. Нито една не ме грабва, но все пак бих избирала между “Време разделно” и “Тютюн”…

Изборът за най-добра книга пада между:

- Дж.Р.Р Толкин- “Властелинът на пръстените”
- Антон Дончев- “Време разделно”
- Александър Дюма- “Граф Монте Кристо”
- Димитър Талев- “Железният светилник”
- Михаил Булгаков- “Майсторът и Маргарита”
- Антоан дой Сент Екзюпери- “Малкият принц”
- Джон Стайнбек- “На изток от рая”
- Димитър Димов - “Осъдени души”
- Иван Вазов- “Под игото”
- Дъглас Адамс - “Пътеводител на галактическия стопаджия”
- Габриел Гарсия Маркес- “Сто години самота”
- Димитър Димов- “Тютюн”

Остават вече по-малко от три часа до края на старата година и началото на новата. Вече се натъкнах на няколко човека, от които ако зависеше, щяха да продължат още малко 2008 година, но уви, не тече така времето, както на нас ни се иска.

Да си пожелаем в новата 2009-та по-малко тъга, повече здраве, повече моменти, които да си заслужават да бъдат запомнени, повече възвръщаемост на положения труд, повече приятели, повече  късмет и щастие, повече време с любимите хора, повече доброта и разбирателство.

Весели празници!

R.I.P. Tanche

We will miss you!

Родителите са длъжни да придружават детето си, ако то няма навършени 14 години на обществени места след 20 ч. Ако детето е на възраст между 14 и 18 г. то задължително трябва да е с възрастен придружител след 22 ч. - такива са в общи линии част от промените, одобрени от правителството в Закона за закрила на детето. За тези промени чух от едно девойче докато чаках автобуса за вкъщи. То философстваше, че свършвайки училище в 7ч. вечерта няма да успее за 3 часа!!! да се прибере до вкъщи, защото транспортът е много нередовен. Вярно, че вечер се чака доста и рядко успява някой да се качи в първия автобус, който идва, но не мога да се съглася, че три часа няма да са достатъчни. Не, че одобрявам на 100% тези мерки, но наистна трябва да се сложи малко ред. Поне да са по-отговорни родителите - да се интересуват къде ходят децата им след училище, след това да са по-съвестни и продавачите и управителите, собствениците или отговорниците на заведения - да не предлагат цигари и алкохол на непълнолетни (не знам как го намесих това тук, но по моему няма лошо да споделя възгледи). Като видя в петък/събота вечер каква картинка са посетителите на Амор или Дабъл Вижън, лошо ми става - меко казано отчайващи са. Само заради тази гледка си казвам Евала, макар че много добре знам, че няма да се спази вечерният час…

Никога не бях ходила на бал с маски. До снощи! Толкова е … различно. Атмосферата е  леко особена, но толкова освободена. Повечето облечени (разбира се, имаше и такива, които не бяха сметнали за нужно да приличат не-на-себе си) в страхотни костюми - то не бяха шейхове, то не бяха Пипи-та, то не бяха Дон Жуан-овци, мацки, танцуващи фламенко или вещици. Един с един нямаше да се покрива. И сякаш, това, което най- ми хареса, беше, че всички се чувстваха точно на мястото си. Дори и в магазина, когато влязох дегизирана като ангелче, с ореолче и крилца, изобщо не се посвених Не е ли страхотно! Вярно, всички те гледат, сочат с пръст, но не и с лошо. Може да ти се смеят, може да те подвикват, но какво от това. Усещането, че си ти, а в същотото време и не си ти, не е чак толкова лошо.

Всъщност веселата част започва от “преобразяването”. Първо да измислиш идеята, след това материалите, след това артистичния грим…ех, всякак минута си заслужава да бъде запомнена!

Пак бих повторила

Казват, че колективният труд е най-ползотворен! Казват още, че работата в екип носи не само удоволствие, но и нови знания, учи те на търпение и голяма отговорност за успеха или провала на проекта. Днес участвах в разработването на проект “Вятърна мелница” и бих искала да отбележа, че това беше едно от най-трогателните и мили неща, които съм правила наскоро. За да не ставам твърде многословна, предоставям резултата.

 Благодаря ти, шу!