Христос Воскресе!

Posted on April 26th, 2008 in Събития by Crankyster || No Comment

И един съвет - по-малко яйца, по-малко козунак (но не и без хич) и повече весели моменти, които си заслужават да бъдат запомнени поне до следващата година по същото време.

Весели празници!

Прекрасен ден

Posted on April 26th, 2008 in Мисли, Настроение by Crankyster || No Comment

Понякога забравям колко е хубаво да си сгушен на топло, да си в добра компания и да споделяш мигове, направили ти впечатление с някого на когото държиш повече отколкото някога си си представял.

Съжителство или брак?

Posted on April 4th, 2008 in Мисли by Crankyster || 2 Comments

Доста е спорен въпросът трябва ли да се женят двама души, за да създадат семейство или мога да живеят и на “семейни начала”. Аз лично мисля, че в днешно време бракът е свободно избираема форма на съвместен живот. Промените в Семейния кодекс, които все още не са приети на 100%, няма да доведат до катаклизми, както може би си мислят хората, присъствали на мирния протест срещу изменението на нормативния акт. Пък и какво лошо има в едночасовия развод? Кой в днешно време би искал да мине през дългите периоди, задължителни според семейния кодекс, за да провери наистина ли не може да се изгладят различията, та трябва да се стига до развод.  Председателят на асоциацията “Общество и ценности” Стоян Георгиев цитира някакви данни от преди 30 години, които нямат абсолютно нищо с действителността. Най-дразнещото в неговото изказване е частта с бързия развод. Според статистиките, които цитира, след улесняване и забързване на бракоразводните процедури, щял да се качи процентът на разводите. Ако сега процентът не е толкова висок, то ми се струва, че това се дължи на тромавата система, през която трябва да минат желаещите, а не защото няма такива. Пък и никой не се развежда просто ей така! Отживелица е да се смята, че разводът е бягство от отговорност. Все пак в днешния свят човек трябва да е малко по-отворен, независимо дали това се свързва с “предбрачен договор” (в което няма нищо лошо) или  “брак без подпис”, както аз наричам познатата форма на фактическо съпружеско съжителство. Все пак, каквото и да си говорим, подписът не прави семейство.

Добра идея

Posted on March 15th, 2008 in Храна by Crankyster || 2 Comments

Приветствам идеята на www.fruktmix.com

От както се помня имам специално отношение към плодовете - даже съм се замисляла да си направя някой ден хубав “плод и зеленчук” само с пресни, добре изглеждащи и свежи подове или да предлагам услугата “поръчай онлайн”, но ето, че вече и у нас се намериха хора, които разбират колко е важно да се ядат витамини и предлагат кошници изпълнени с плодове. Не знам как е качеството, но идеята е превъзходна. Туко виж съм се абонирала, макар че друго си е сам да си избереш ябълките, бананите и сие. Все пак аз харесвам плодовете по един начин, другите хора в офиса по друг, но колко му е да опитаме. Пък и колко са 7 кг.

Happy Valentine’s Day

Posted on February 14th, 2008 in Събития by Crankyster || No Comment

Photobucket

Честит рожден ден, Ице!

Posted on February 10th, 2008 in Живот, Събития by Crankyster || No Comment

Детските рожденни дни са толкова сладки :) И даже ми се струва, че са лесни за организация. Днес ми се случи да посетя детското парти на Ицко, който навърши на 5-ти точно една годинка! Това за мама и тати е огромно събитие и самото парти трябва да е на ниво за това и хората се бяха постарали наистина отлично.  Имаше парти шапчици, онези с ластиците, парти свирки (разбира се за тези свирчици е типично след второто надуване да губят “глас”, но на кого ли му прави впечатление), много шарени балони, много пеещи и свирещи играчки, много хубава торта (тя си беше за по-големите гости - както научих днес на дечицата сладкиши не се позволяват до минимум три годишна възраст - съвет на педиатрите!), много други дечица, които не обръщаха внимание на рожденника, но това е в кръга на нормалното :) и много, много весело настроение. Та покрай този прекрасен рожден ден се замислих колко е лесно да се организира, подаръците също не са проблем - отиваш в първия специализиран магазин и всичко, което видиш вече се превръща в идеалния подарък - все пак играчките вкъщи никога не са достатъчни, дрешките също, биберони и т.н.  Така де за страничния наблюдател всичко идва дюшиш, обаче за родителските тела всекидневното прибиране на играчки в коша, който пълен не издържа дълго си е направо мъка. За това както каза една от майките, поканени на партито - прибирането на играчките се случва два пъти на ден - след като детето заспи на обяд и след като заспи вечерта. Практично, нали?

Да, хубав ден беше днес :)  Честит рожден ден, Ице!

Интересно

Posted on February 3rd, 2008 in Разни by Crankyster || 2 Comments

Бъдещето?

За кокошка няма прошка, за кон няма закон

Posted on January 31st, 2008 in Мисли by Crankyster || No Comment

Тези дни медиите се надпреварват да дават примери колко са несправедливи присъдите у нас. Колкото и недостоверно да представят информацията, колкото и да я изкривяват, не мога да кажа обратното., То не беше случаят с Митьо Очите, то не беше Максим Стависки, то не беше Георги Янев. Най-пресният случай е този на всеизвестния Стоичков. Спомням си, че човекът от край време се опитва да се сдобие с имот, намиращ се на няколко метра от статуята Света София. Е, резултатът е налице. Заменил е няколко свои апартамента (купени след като общината е казала “да” на размяната!!! - как злато може да се размени за желязо, все още не съм разбрала), намиращи се в Люлин, на последните етажи на обитавани от роми блокове. Излишно е да споменавам, че има изискване имотът да не е на първи или последен етаж… Но каквото и да пиша, евала на Ицето! Човекът от сега си прави сметката - със сигурност му е ясно, че след няколко години центърът на града ще се измести и тогава тези терени ще струват много, много по-скъпо, отколкото им е цената в момента. Далновиден е Стоичков, не мога да отрека! Само, че подобно нещо не може да се случи на някой безизвестен човечец, тъй като “за кокошка няма прошка, за кон няма закон”. Дааам, така е тук, всички са равни, но някои са по-равни от другите.

Да пропуснеш да декларираш…

Posted on January 23rd, 2008 in Разни by Crankyster || No Comment

100 000 лв. в годишната си декларация??? Еее, голяма работа! Да пропуснеш да декларираш покупката на апартамент в София; дяловите участия в n на брой фирми на съпругата; покупката на няколко коли; доходи от авторски права (някакви си 10 862 лв); . Пак голяма работа!

Дразнещото е безочието на тези хора. Телевизията (БТВ гледах аз, за другите не мога да коментирам) пък дефинира постъпките на 195-те висши служители в които е намерено рзминаване между декларираното и притежаваното като “пропуск”!!! Какъв пропуск, хора??? Това си е съвсем умишлено, преднамерено, съзнателно, замислено действие, което е от рода “аз ще пробвам, пък то ако мине”.

повече по темата тук 

Аз нямам думи :(

Буквено-цифрените комбинации в храните

Posted on January 20th, 2008 in Храна by Crankyster || 2 Comments

Не знам колко са хората, които се замислят какво точно купуват - дали гледат съдържанието на продуктите, съотношението грамаж-цена и т.н. или направо пъхат в количката, но има някои неща, които биха накарали повечето от нас да се замислят. Ето с какво са наблъскани храните и напитките:

-Аскорбинова киселина (Е300) - често използван антиоксидант

-Консерванти – предпазват храните от разваляне. Обикновено пушените меса се обработват специално с нитрит (Е249) и нитрат (Е252), за да не се развалят.

-Оцветители – заместват естествения цвят, загубен при обработката на продуктите, подсилват го или направо ги оцветяват.

-Емулгатори, стабилизатори, сгъстители – спомагат за смесването на съставки, които иначе не си пасват като вода и олио например. Най-разпространен емулгатор е лецитинът (Е322).

-Овкусители и есенции – използват се за подсилване вкуса на храните или за да им придават съвършено нов аромат и вкус.

-Подсладители – аспартамът (Е951) е един от най-разпространените подсладители в днешни дни

За жалост това са само част от нещата, с които прозиводителите тъпчат продуктите. Ако забелязахте естествените неща са кът. Ако на някой пък му се допие кола, нека прочете следната статия. Бих казала, че е направо “убийствена”!

Ако някой след всичко изредено по-горе се чуди още защо след една хапка шоколад му се яде още и още и още, е, да не се чуди вече. Всичко е химия. Храните са “програмирани” така, че да ни карат да изпитваше глад за същото и този глад ни държи особено дълго. Единственият изход е да лишим тялото си за известно време от въпросния продукт и след това то (тялото) само няма да се сеща за него. Не казвам, че това е лесно, напротив. Изисква много воля и желание, но пък си заслужава.

 

« Previous Entries