В днешно време е малко трудно да си намеря обувки, които да ми станат. Почти не се произвеждат дамски модели с рамер 33 - 34 номер. Този пост го пиша не толкова да информирам някого къде може да намери по-елегантни обувки за малко краче, колкото да подсещам себе си къде се намира “онзи магазин”.

Площад Никозия 25а/26 - Рим, Италия.

Самата марка обувки се казва Rugantino, но за жалост нямат сайт от къде може да се разглеждат моделите или още по-добре да се поръчват. От минималните ми опити да открия нещо повече онлайн, намерих единствено адрес и телефон. Силно се надявам, че в близко бъдеще тази фирма ще се позиционира и във виртуалното пространство.

Понякога забравям колко е хубаво да си сгушен на топло, да си в добра компания и да споделяш мигове, направили ти впечатление с някого на когото държиш повече отколкото някога си си представял.

Доста е спорен въпросът трябва ли да се женят двама души, за да създадат семейство или мога да живеят и на “семейни начала”. Аз лично мисля, че в днешно време бракът е свободно избираема форма на съвместен живот. Промените в Семейния кодекс, които все още не са приети на 100%, няма да доведат до катаклизми, както може би си мислят хората, присъствали на мирния протест срещу изменението на нормативния акт. Пък и какво лошо има в едночасовия развод? Кой в днешно време би искал да мине през дългите периоди, задължителни според семейния кодекс, за да провери наистина ли не може да се изгладят различията, та трябва да се стига до развод.  Председателят на асоциацията “Общество и ценности” Стоян Георгиев цитира някакви данни от преди 30 години, които нямат абсолютно нищо с действителността. Най-дразнещото в неговото изказване е частта с бързия развод. Според статистиките, които цитира, след улесняване и забързване на бракоразводните процедури, щял да се качи процентът на разводите. Ако сега процентът не е толкова висок, то ми се струва, че това се дължи на тромавата система, през която трябва да минат желаещите, а не защото няма такива. Пък и никой не се развежда просто ей така! Отживелица е да се смята, че разводът е бягство от отговорност. Все пак в днешния свят човек трябва да е малко по-отворен, независимо дали това се свързва с “предбрачен договор” (в което няма нищо лошо) или  “брак без подпис”, както аз наричам познатата форма на фактическо съпружеско съжителство. Все пак, каквото и да си говорим, подписът не прави семейство.

Тези дни медиите се надпреварват да дават примери колко са несправедливи присъдите у нас. Колкото и недостоверно да представят информацията, колкото и да я изкривяват, не мога да кажа обратното., То не беше случаят с Митьо Очите, то не беше Максим Стависки, то не беше Георги Янев. Най-пресният случай е този на всеизвестния Стоичков. Спомням си, че човекът от край време се опитва да се сдобие с имот, намиращ се на няколко метра от статуята Света София. Е, резултатът е налице. Заменил е няколко свои апартамента (купени след като общината е казала “да” на размяната!!! - как злато може да се размени за желязо, все още не съм разбрала), намиращи се в Люлин, на последните етажи на обитавани от роми блокове. Излишно е да споменавам, че има изискване имотът да не е на първи или последен етаж… Но каквото и да пиша, евала на Ицето! Човекът от сега си прави сметката - със сигурност му е ясно, че след няколко години центърът на града ще се измести и тогава тези терени ще струват много, много по-скъпо, отколкото им е цената в момента. Далновиден е Стоичков, не мога да отрека! Само, че подобно нещо не може да се случи на някой безизвестен човечец, тъй като “за кокошка няма прошка, за кон няма закон”. Дааам, така е тук, всички са равни, но някои са по-равни от другите.

Честита новата 2008 година! Добра или пък не чак толкова добра старата година е вече зад гърба ни и това, което ни остава е да впегнем сили в изграждането на една по-здрава, по-красива, по-усмихната и щастлива нова година. Равносметната от 2007 г. е нов дом, пътешествие до Австрия, стабилизиране на фирмата, много хубави моменти с близки приятели (родиха им се дечица; имаше две сватби); сдобих се с пълно оборудване за ски; бях на почивка с любимите хора. Както при всички в годината имаше и хубави и не чак толкова хубави моменти. Важното обаче е да си вземем поука от нерадостите и те да ни бъдат като урок, който да напомня, че сплотеността на хората, здравето и желанието за нещо по-добро могат да бъдат двигател за положителна промяна.

Нека за всички ни 2008 г. е успешна в професионален и личен план!

Чета Капитал и погледът ми попада на “Годината на нашето недоволство” - бих казала много хубава статия. Плавно преминава от един протест на друг, точно както се случиха през вече изминаващата 2007 година. Но, това, което прави или поне на мен направи впечатление, е самата атмосфера на последния брой. Дали защото се прави равносметка на 12 месеца - къде интересни, къде конфликтни, къде не чак толкова запомнящи се, но статиите ми се видяха с негативен привкус. То не беше “зелената вълна“, то не бяха “новите ЦУМ-ове” - т.е. моловете, то не беше “фацебука“, сиреч facebook… всичко почти попада под ударите на негативизма и обрисува желаещите да си сложат енергоспестяваща крушка като глупаци, които честно казано си губят времето; тези, които пазаруват в някой от столичните молове като безлични марионетки (не съществува “аз”); юзърите във фейсбук като тотални асоциални типове, които като изключат компютъра няма какво да правят…

Аз да попитам с какво се различава някоя централна улица в София от Mall of Sofia например? С нищо. Цените и на двете места са ужасно високи (все пак хората наеми плащат). Разликата е, че всичко ти е събрано на едно място, топло ти е, приятно е за окото, можеш да хапнеш, напазаруваш и да изгледаш някой филм в рамките на една и съща сграда.

Отношението на обществото към въпроса за опазване на околната среда, намаляване на вредните емисии и т.н. не може да се реши без да вземат колкото се може повече хора участие в него. Вярно, съгласна съм, че действието е в пъти по-важно от празните приказки, но нали първата крачка е да положиш персонално ти усилия. Ако вкъщи това не се възпитава, ако няма личен пример, трудно би се вдигнало цялото общество да пише и праща писма до разни институции.

За Фейсбук пък е излишно да коментира. Статията е меко казано преувеличена. Каква е разликата между icq, irc, skype и facebook? Във всички “социални мрежи” може да прочетеш за какво ли не и да срещнеш какви ли не хора - познати и наепознати. Идеята на файсбук, така както аз я виждам е, да се забавляваш - ако нещо не ти се понрави винаги има “ignore” или “skip”.

Има една категория покани, които обаче могат да изкарат човек извън нерви - тези за виртуално биропиене. Получавам ги от хора, които в работно време са зажаднели да “ударят” по едно, но незнайно защо не използват директен начин за връзка с мен и уговорка за реално пиене, а ме черпят с нещо, което не струва нищо и не съществува - това изречение искрено ме развесели, особено краят му. А ако изпратя онлайн картичка на приятел? Сигурно и това попада в категорията “не съществува”… Странна логика, радвам се, че аз не разсъждавам по този начин. Вижда ми се малко безчувствено…

*City of Caterpillar

И за Венецуела има надежда!

Президентът на Венецуела Уго Чавес не успя да се сдобие с вечна власт въпреки голямото му желание. На 2 декември венецуелците са отхвърлили промените в конституцията, които биха дали на Чавес доста предимства. Някои от тях са:

• Да бъде преизбиран многократно - т.е президент до живот =)

• Да управлява директно централната банка и валутния резерв - и пари до живот =)

• Национализиране на частната собственост без предупреждение - не ми се мисли какви своеволия биха настанали, ако това беше прието. Представям си как някой “противник” за мнозинството се събужда един ден и се оказва, че партията му е взема дома, заради не съдействие и разминаване във възгледите

• Да задържа хора без конкретно обвинение в “извънредни ситуации” - силно се съмнявам, че има дефиниция на “извънредни ситуации”!

Очевидно, че има хора (50.7%), който не долюбват промените, които се опитваше да прокара Чавес. Всъщност малко се чудя защо само 50.7%, но това е друг въпрос … Въпреки че се опитва да се хареса на масите и популизмът му е силната страна (все пак това е човекът, който нарича Мексико “кученце на САЩ” , президентът на Перу “крадец” и инициатор на идеята във Венецуела намаляването на бедността да стане чрез “даване властта на народа”) Уго Чавес този път удари на камък и преживя неуспешен опит за контрол и всемогъщество поне в рамките на латиноамериканския Холивуд.

Преди малко се зачетох в сайта на горичка бг и се замислих върху темата за хуманното отглеждане на кокошки. Кратката версия на статията е да се купуват яйца само от подово отглеждани кокошки, сиреч, припкащи свободно, а не такива, който са затворени в клетки и нямат и минимум сводобно пространство. Иска ми се да вярвам, че все пак хората са добри и максимата “отнасяй се така, както с теб искаш да се отнасят” не е забравена и не се прилага само към себеподобните и то от време на време. Жал ми е само като си помисля, че някой стопанин не се отнася добре към това същество, което го храни (носи му яйца, а след това ще бъде и източник на месо) и го третира сякаш животинчето му е длъжно. Истина или не, из небитието все още се чуват легенди как нехуманното отношение към животните може да се усети в продуктите, които след това се получават - било то от млякото, месото, яйцата… все пак страх, че дори омраза, едва ли са от нещата, които потребителите искат да си купят с едно кило месо примерно. Пишейки за месо се замислям и за следното - може ли кървавото петно останало от колянето на прасе да накара човек да се откаже от месото въобще? Това звучи малко преувеличено, но все пак идеята, че си “познавал” едно животинче, а след това го виждаш в чинията си или още по- зле - купил си си едно малко сладко прасенце, хранил си го с пшеница, овес, царевица - все деликатеси, виждал си го как расте и след това си му теглил ножа е чудовищно. Ако подобни неща не ни повлияят да преминем към отбора на вегетарианците, то поне могат да ни накарат да се зачетем в ситния шрифт на етикета, където производителите описват някоя важна подробност, която ще ни помогне да разграничим добрите производители от лошите такива.

Следната ситуация описвам като лош късмет:

*организираш си екскурзия за 3-4 дни; резервираш си онлайн хотел; резервираш си онлайн полет; даже си поръчваш онлайн такси, което да те вземе от летището; опаковаш си куфарите; намираш карта на мястото, което ти предстои да разгледаш; разпитваш всичките си приятели как е там, какво да видя; даже си организираш среща с много добър приятел (който по принцип не живее там където ти отиваш, а ще дойде специално заради теб) и …. когато дойде дългоочакваният ден разбираш, че полетът ти е отменен, заради лоши метерологични условия*

От друга страна пък си казваш:

*Може и да е за добро. Тъкмо ще отида на сватбата на близък роднина и ще посетя прощапулника на близки приятели. Ще съм си до близкия човек и ще си повтарям, че може да отида там и другата година*

П.С

Всичко е Божа работа!

Интеграцията на ромското население у нас е нашумяла тема откъдето и да се погледне. Преди малко се зачетох в статията на в. Дневник - “Колко все пак струва интеграцията на ромите” и се сетих за разказа на един приятел преди няколко дни. Той каза, че ще участва в разработването на проект, свързан с фондовете на ЕС и че, ако разработиш проект за малцинствата у нас, ще получиш по 980 лв. на човек. Ако пишеш проект за българското население се пада по 110 лв. на човек. Дори тази информация да е силно преувеличена, то разликата е меко казано фрапираща. Очевидно, че ЕС дава мило и драго ромите да си останат в България, а не да се разхождат из Европа. За това и проектите са толкова апетитни. В статията пишат, че за последните пет години са изразходвани общо  65 261 000 евро, т.е 13 милиона евро годишно. Но къде е резултатът? Аз не виждам някаква разлика от преди пет години и сега. За съжаление ми се струва, че и ромите не полагат кой знае какви усилия. Сигурно има и изключения, но над 90% са безработни, над 80% нямат никакво образование. Как тези хора си представят, че ще се интегрират където и да било без да положат и минимум усърдие. Та нали, за да започнеш работа трябва поне да можеш да говориш и пишеш. За повече дори и не смея да си помисля. Ядосвам се, когато чуя някой да казва - ние ромите сме онеправдани, не можем да си намерим работа САМО защото сме цигани/роми (никой не казва - не ме наемат, защото не мога нищо да правя). Ядосвам се, когато за тези малцинства се изсипват купища пари без да има резултат. Ядосвам се, когато слушам само ДАЙТЕ НИ, ДАЙТЕ НИ… Кога някой ще се осмели и ще каже, че парите се изкарват, а не се подаряват? Не може на тези хора да им се опрощават сметките на парно и сметките за ток, а на обикновените хора да им налагат хиляди санкции., защото са закъсняли да си внесат сумата на определената дата. Чисто и просто това е двойнствен стандарт.