Crankyster’s Secret

В днешно време е малко трудно да си намеря обувки, които да ми станат. Почти не се произвеждат дамски модели с рамер 33 - 34 номер. Този пост го пиша не толкова да информирам някого къде може да намери по-елегантни обувки за малко краче, колкото да подсещам себе си къде се намира “онзи магазин”.

Площад Никозия 25а/26 - Рим, Италия.

Самата марка обувки се казва Rugantino, но за жалост нямат сайт от къде може да се разглеждат моделите или още по-добре да се поръчват. От минималните ми опити да открия нещо повече онлайн, намерих единствено адрес и телефон. Силно се надявам, че в близко бъдеще тази фирма ще се позиционира и във виртуалното пространство.

И един съвет - по-малко яйца, по-малко козунак (но не и без хич) и повече весели моменти, които си заслужават да бъдат запомнени поне до следващата година по същото време.

Весели празници!

Понякога забравям колко е хубаво да си сгушен на топло, да си в добра компания и да споделяш мигове, направили ти впечатление с някого на когото държиш повече отколкото някога си си представял.

Доста е спорен въпросът трябва ли да се женят двама души, за да създадат семейство или мога да живеят и на “семейни начала”. Аз лично мисля, че в днешно време бракът е свободно избираема форма на съвместен живот. Промените в Семейния кодекс, които все още не са приети на 100%, няма да доведат до катаклизми, както може би си мислят хората, присъствали на мирния протест срещу изменението на нормативния акт. Пък и какво лошо има в едночасовия развод? Кой в днешно време би искал да мине през дългите периоди, задължителни според семейния кодекс, за да провери наистина ли не може да се изгладят различията, та трябва да се стига до развод.  Председателят на асоциацията “Общество и ценности” Стоян Георгиев цитира някакви данни от преди 30 години, които нямат абсолютно нищо с действителността. Най-дразнещото в неговото изказване е частта с бързия развод. Според статистиките, които цитира, след улесняване и забързване на бракоразводните процедури, щял да се качи процентът на разводите. Ако сега процентът не е толкова висок, то ми се струва, че това се дължи на тромавата система, през която трябва да минат желаещите, а не защото няма такива. Пък и никой не се развежда просто ей така! Отживелица е да се смята, че разводът е бягство от отговорност. Все пак в днешния свят човек трябва да е малко по-отворен, независимо дали това се свързва с “предбрачен договор” (в което няма нищо лошо) или  “брак без подпис”, както аз наричам познатата форма на фактическо съпружеско съжителство. Все пак, каквото и да си говорим, подписът не прави семейство.

Приветствам идеята на www.fruktmix.com

От както се помня имам специално отношение към плодовете - даже съм се замисляла да си направя някой ден хубав “плод и зеленчук” само с пресни, добре изглеждащи и свежи подове или да предлагам услугата “поръчай онлайн”, но ето, че вече и у нас се намериха хора, които разбират колко е важно да се ядат витамини и предлагат кошници изпълнени с плодове. Не знам как е качеството, но идеята е превъзходна. Туко виж съм се абонирала, макар че друго си е сам да си избереш ябълките, бананите и сие. Все пак аз харесвам плодовете по един начин, другите хора в офиса по друг, но колко му е да опитаме. Пък и колко са 7 кг.

Детските рожденни дни са толкова сладки И даже ми се струва, че са лесни за организация. Днес ми се случи да посетя детското парти на Ицко, който навърши на 5-ти точно една годинка! Това за мама и тати е огромно събитие и самото парти трябва да е на ниво за това и хората се бяха постарали наистина отлично.  Имаше парти шапчици, онези с ластиците, парти свирки (разбира се за тези свирчици е типично след второто надуване да губят “глас”, но на кого ли му прави впечатление), много шарени балони, много пеещи и свирещи играчки, много хубава торта (тя си беше за по-големите гости - както научих днес на дечицата сладкиши не се позволяват до минимум три годишна възраст - съвет на педиатрите!), много други дечица, които не обръщаха внимание на рожденника, но това е в кръга на нормалното и много, много весело настроение. Та покрай този прекрасен рожден ден се замислих колко е лесно да се организира, подаръците също не са проблем - отиваш в първия специализиран магазин и всичко, което видиш вече се превръща в идеалния подарък - все пак играчките вкъщи никога не са достатъчни, дрешките също, биберони и т.н.  Така де за страничния наблюдател всичко идва дюшиш, обаче за родителските тела всекидневното прибиране на играчки в коша, който пълен не издържа дълго си е направо мъка. За това както каза една от майките, поканени на партито - прибирането на играчките се случва два пъти на ден - след като детето заспи на обяд и след като заспи вечерта. Практично, нали?

Да, хубав ден беше днес :)  Честит рожден ден, Ице!

Бъдещето?

Тези дни медиите се надпреварват да дават примери колко са несправедливи присъдите у нас. Колкото и недостоверно да представят информацията, колкото и да я изкривяват, не мога да кажа обратното., То не беше случаят с Митьо Очите, то не беше Максим Стависки, то не беше Георги Янев. Най-пресният случай е този на всеизвестния Стоичков. Спомням си, че човекът от край време се опитва да се сдобие с имот, намиращ се на няколко метра от статуята Света София. Е, резултатът е налице. Заменил е няколко свои апартамента (купени след като общината е казала “да” на размяната!!! - как злато може да се размени за желязо, все още не съм разбрала), намиращи се в Люлин, на последните етажи на обитавани от роми блокове. Излишно е да споменавам, че има изискване имотът да не е на първи или последен етаж… Но каквото и да пиша, евала на Ицето! Човекът от сега си прави сметката - със сигурност му е ясно, че след няколко години центърът на града ще се измести и тогава тези терени ще струват много, много по-скъпо, отколкото им е цената в момента. Далновиден е Стоичков, не мога да отрека! Само, че подобно нещо не може да се случи на някой безизвестен човечец, тъй като “за кокошка няма прошка, за кон няма закон”. Дааам, така е тук, всички са равни, но някои са по-равни от другите.

… 100 000 лв. в годишната си декларация??? Еее, голяма работа! Да пропуснеш да декларираш покупката на апартамент в София; дяловите участия в n на брой фирми на съпругата; покупката на няколко коли; доходи от авторски права (някакви си 10 862 лв); . Пак голяма работа!

Дразнещото е безочието на тези хора. Телевизията (БТВ гледах аз, за другите не мога да коментирам) пък дефинира постъпките на 195-те висши служители в които е намерено рзминаване между декларираното и притежаваното като “пропуск”!!! Какъв пропуск, хора??? Това си е съвсем умишлено, преднамерено, съзнателно, замислено действие, което е от рода “аз ще пробвам, пък то ако мине”.

повече по темата тук 

Аз нямам думи