Понякога забравям колко е хубаво да си сгушен на топло, да си в добра компания и да споделяш мигове, направили ти впечатление с някого на когото държиш повече отколкото някога си си представял.

Чета Капитал и погледът ми попада на “Годината на нашето недоволство” - бих казала много хубава статия. Плавно преминава от един протест на друг, точно както се случиха през вече изминаващата 2007 година. Но, това, което прави или поне на мен направи впечатление, е самата атмосфера на последния брой. Дали защото се прави равносметка на 12 месеца - къде интересни, къде конфликтни, къде не чак толкова запомнящи се, но статиите ми се видяха с негативен привкус. То не беше “зелената вълна“, то не бяха “новите ЦУМ-ове” - т.е. моловете, то не беше “фацебука“, сиреч facebook… всичко почти попада под ударите на негативизма и обрисува желаещите да си сложат енергоспестяваща крушка като глупаци, които честно казано си губят времето; тези, които пазаруват в някой от столичните молове като безлични марионетки (не съществува “аз”); юзърите във фейсбук като тотални асоциални типове, които като изключат компютъра няма какво да правят…

Аз да попитам с какво се различава някоя централна улица в София от Mall of Sofia например? С нищо. Цените и на двете места са ужасно високи (все пак хората наеми плащат). Разликата е, че всичко ти е събрано на едно място, топло ти е, приятно е за окото, можеш да хапнеш, напазаруваш и да изгледаш някой филм в рамките на една и съща сграда.

Отношението на обществото към въпроса за опазване на околната среда, намаляване на вредните емисии и т.н. не може да се реши без да вземат колкото се може повече хора участие в него. Вярно, съгласна съм, че действието е в пъти по-важно от празните приказки, но нали първата крачка е да положиш персонално ти усилия. Ако вкъщи това не се възпитава, ако няма личен пример, трудно би се вдигнало цялото общество да пише и праща писма до разни институции.

За Фейсбук пък е излишно да коментира. Статията е меко казано преувеличена. Каква е разликата между icq, irc, skype и facebook? Във всички “социални мрежи” може да прочетеш за какво ли не и да срещнеш какви ли не хора - познати и наепознати. Идеята на файсбук, така както аз я виждам е, да се забавляваш - ако нещо не ти се понрави винаги има “ignore” или “skip”.

Има една категория покани, които обаче могат да изкарат човек извън нерви - тези за виртуално биропиене. Получавам ги от хора, които в работно време са зажаднели да “ударят” по едно, но незнайно защо не използват директен начин за връзка с мен и уговорка за реално пиене, а ме черпят с нещо, което не струва нищо и не съществува - това изречение искрено ме развесели, особено краят му. А ако изпратя онлайн картичка на приятел? Сигурно и това попада в категорията “не съществува”… Странна логика, радвам се, че аз не разсъждавам по този начин. Вижда ми се малко безчувствено…

*City of Caterpillar