R.I.P. Tanche

We will miss you!

Родителите са длъжни да придружават детето си, ако то няма навършени 14 години на обществени места след 20 ч. Ако детето е на възраст между 14 и 18 г. то задължително трябва да е с възрастен придружител след 22 ч. - такива са в общи линии част от промените, одобрени от правителството в Закона за закрила на детето. За тези промени чух от едно девойче докато чаках автобуса за вкъщи. То философстваше, че свършвайки училище в 7ч. вечерта няма да успее за 3 часа!!! да се прибере до вкъщи, защото транспортът е много нередовен. Вярно, че вечер се чака доста и рядко успява някой да се качи в първия автобус, който идва, но не мога да се съглася, че три часа няма да са достатъчни. Не, че одобрявам на 100% тези мерки, но наистна трябва да се сложи малко ред. Поне да са по-отговорни родителите - да се интересуват къде ходят децата им след училище, след това да са по-съвестни и продавачите и управителите, собствениците или отговорниците на заведения - да не предлагат цигари и алкохол на непълнолетни (не знам как го намесих това тук, но по моему няма лошо да споделя възгледи). Като видя в петък/събота вечер каква картинка са посетителите на Амор или Дабъл Вижън, лошо ми става - меко казано отчайващи са. Само заради тази гледка си казвам Евала, макар че много добре знам, че няма да се спази вечерният час…

Детските рожденни дни са толкова сладки И даже ми се струва, че са лесни за организация. Днес ми се случи да посетя детското парти на Ицко, който навърши на 5-ти точно една годинка! Това за мама и тати е огромно събитие и самото парти трябва да е на ниво за това и хората се бяха постарали наистина отлично.  Имаше парти шапчици, онези с ластиците, парти свирки (разбира се за тези свирчици е типично след второто надуване да губят “глас”, но на кого ли му прави впечатление), много шарени балони, много пеещи и свирещи играчки, много хубава торта (тя си беше за по-големите гости - както научих днес на дечицата сладкиши не се позволяват до минимум три годишна възраст - съвет на педиатрите!), много други дечица, които не обръщаха внимание на рожденника, но това е в кръга на нормалното и много, много весело настроение. Та покрай този прекрасен рожден ден се замислих колко е лесно да се организира, подаръците също не са проблем - отиваш в първия специализиран магазин и всичко, което видиш вече се превръща в идеалния подарък - все пак играчките вкъщи никога не са достатъчни, дрешките също, биберони и т.н.  Така де за страничния наблюдател всичко идва дюшиш, обаче за родителските тела всекидневното прибиране на играчки в коша, който пълен не издържа дълго си е направо мъка. За това както каза една от майките, поканени на партито - прибирането на играчките се случва два пъти на ден - след като детето заспи на обяд и след като заспи вечерта. Практично, нали?

Да, хубав ден беше днес :)  Честит рожден ден, Ице!

Чета Капитал и погледът ми попада на “Годината на нашето недоволство” - бих казала много хубава статия. Плавно преминава от един протест на друг, точно както се случиха през вече изминаващата 2007 година. Но, това, което прави или поне на мен направи впечатление, е самата атмосфера на последния брой. Дали защото се прави равносметка на 12 месеца - къде интересни, къде конфликтни, къде не чак толкова запомнящи се, но статиите ми се видяха с негативен привкус. То не беше “зелената вълна“, то не бяха “новите ЦУМ-ове” - т.е. моловете, то не беше “фацебука“, сиреч facebook… всичко почти попада под ударите на негативизма и обрисува желаещите да си сложат енергоспестяваща крушка като глупаци, които честно казано си губят времето; тези, които пазаруват в някой от столичните молове като безлични марионетки (не съществува “аз”); юзърите във фейсбук като тотални асоциални типове, които като изключат компютъра няма какво да правят…

Аз да попитам с какво се различава някоя централна улица в София от Mall of Sofia например? С нищо. Цените и на двете места са ужасно високи (все пак хората наеми плащат). Разликата е, че всичко ти е събрано на едно място, топло ти е, приятно е за окото, можеш да хапнеш, напазаруваш и да изгледаш някой филм в рамките на една и съща сграда.

Отношението на обществото към въпроса за опазване на околната среда, намаляване на вредните емисии и т.н. не може да се реши без да вземат колкото се може повече хора участие в него. Вярно, съгласна съм, че действието е в пъти по-важно от празните приказки, но нали първата крачка е да положиш персонално ти усилия. Ако вкъщи това не се възпитава, ако няма личен пример, трудно би се вдигнало цялото общество да пише и праща писма до разни институции.

За Фейсбук пък е излишно да коментира. Статията е меко казано преувеличена. Каква е разликата между icq, irc, skype и facebook? Във всички “социални мрежи” може да прочетеш за какво ли не и да срещнеш какви ли не хора - познати и наепознати. Идеята на файсбук, така както аз я виждам е, да се забавляваш - ако нещо не ти се понрави винаги има “ignore” или “skip”.

Има една категория покани, които обаче могат да изкарат човек извън нерви - тези за виртуално биропиене. Получавам ги от хора, които в работно време са зажаднели да “ударят” по едно, но незнайно защо не използват директен начин за връзка с мен и уговорка за реално пиене, а ме черпят с нещо, което не струва нищо и не съществува - това изречение искрено ме развесели, особено краят му. А ако изпратя онлайн картичка на приятел? Сигурно и това попада в категорията “не съществува”… Странна логика, радвам се, че аз не разсъждавам по този начин. Вижда ми се малко безчувствено…

*City of Caterpillar

Отново започна сезонът на ледените пързалки. До преди няколко дни бях убедена, че тази зима няма да има ледени пързалки на открито, въпреки огромните надписи около езерото Ариана “откриване на 01.12.2007 най-голямата пързалка - 1200 кв. м…” (да, в чест на истината, нямаше откриване на посочената дата, въпреки че точно за тази дата се натърти през лятото, когато по всички медии се разтръби новината, че пускат Ариана с водни колела и т.н), но ето, че дочакахме. Да си призная обаче, аз не съм впечатлена. Може и да съм останала подведена и аз да съм си виновна, но защо ли ми се струва, че първоначалната идея беше цялото езеро да бъде пързалка? Сега онази конструкция в края му ми се вижда меко казано мижава. Дали е наистина 1200 кв. м??? Иди че докажи, при положение, че имаше толкова фанфари, медии и разни знатни особи.

Конкуренция на тази “най-голяма ледена пързалка на Балканите”, ще прави онази мъничка знаменитост, поставена този път пред НДК. Миналата година беше отзад, но сега са решили да поразнообразят. Преди като че ли беше по-добре, но какво пък, разнообразието е хубаво нещо.

За желаещите ето малко повече информация за новата придобивка на града

И за Венецуела има надежда!

Президентът на Венецуела Уго Чавес не успя да се сдобие с вечна власт въпреки голямото му желание. На 2 декември венецуелците са отхвърлили промените в конституцията, които биха дали на Чавес доста предимства. Някои от тях са:

• Да бъде преизбиран многократно - т.е президент до живот =)

• Да управлява директно централната банка и валутния резерв - и пари до живот =)

• Национализиране на частната собственост без предупреждение - не ми се мисли какви своеволия биха настанали, ако това беше прието. Представям си как някой “противник” за мнозинството се събужда един ден и се оказва, че партията му е взема дома, заради не съдействие и разминаване във възгледите

• Да задържа хора без конкретно обвинение в “извънредни ситуации” - силно се съмнявам, че има дефиниция на “извънредни ситуации”!

Очевидно, че има хора (50.7%), който не долюбват промените, които се опитваше да прокара Чавес. Всъщност малко се чудя защо само 50.7%, но това е друг въпрос … Въпреки че се опитва да се хареса на масите и популизмът му е силната страна (все пак това е човекът, който нарича Мексико “кученце на САЩ” , президентът на Перу “крадец” и инициатор на идеята във Венецуела намаляването на бедността да стане чрез “даване властта на народа”) Уго Чавес този път удари на камък и преживя неуспешен опит за контрол и всемогъщество поне в рамките на латиноамериканския Холивуд.

Следната ситуация описвам като лош късмет:

*организираш си екскурзия за 3-4 дни; резервираш си онлайн хотел; резервираш си онлайн полет; даже си поръчваш онлайн такси, което да те вземе от летището; опаковаш си куфарите; намираш карта на мястото, което ти предстои да разгледаш; разпитваш всичките си приятели как е там, какво да видя; даже си организираш среща с много добър приятел (който по принцип не живее там където ти отиваш, а ще дойде специално заради теб) и …. когато дойде дългоочакваният ден разбираш, че полетът ти е отменен, заради лоши метерологични условия*

От друга страна пък си казваш:

*Може и да е за добро. Тъкмо ще отида на сватбата на близък роднина и ще посетя прощапулника на близки приятели. Ще съм си до близкия човек и ще си повтарям, че може да отида там и другата година*

П.С

Всичко е Божа работа!

Аз докато се наканя да пиша в блога, те ще вземе да забранят изoбщо постването Сега се зачитам в статията “Италия готви намордник за блогърите” и се чудя нямат ли си по-важна работа италиянците, та се занимават с въвеждане на закон, който задължава блогърите да се регистрират. И ще го решава не кой и да е, а Министерството на комуникациите. Ако у нас се направи подобно нещо, кой ли ще отговаря за това? И всъщност по какви критерии ще се преценява - този става, този не. Само като се сети човек каква е средната възраст на работещите в министерствата у нас (не желая да засегна никого), трябва първо доста време да се отдели, за да им се обясни 1. какво е блог и 2. (което е най-важното) какво трябва да знаят, за да дадат позволенито си на някой човек да започне да излиза мислите си в личния си дневник. Вижда ми се адски трудно - съществуват блогове с безброй теми - като се започне с най-лични мисли и чувства и се мине през фотография, автомобили, картини, политика, маркетинг, право, бизнес, технологии, кино и т.н. и т.н. За всяка тема ли ще има специалист или ще се оповават на обща култура. Ако е последното, разбира се, това са само хипотези, ще е адска деградация на обществото. И без това на всички ни е ясно, че от телевизия и вестници пълна информация трудно ще се набави поради ред причини…

Само като се замисля, че това което пиша, когато го пиша, може да зависи от някоя лелка, която е работила целия си живот в държавната администрация, не е отворила и сумарно 10 страници онлайн, разбира се все на български, не вярва на нищо друго освен на няколко “любими” всекидневника и още толкова телевизии… ми се плаче