Crankyster’s Secret

Никога не бях ходила на бал с маски. До снощи! Толкова е … различно. Атмосферата е  леко особена, но толкова освободена. Повечето облечени (разбира се, имаше и такива, които не бяха сметнали за нужно да приличат не-на-себе си) в страхотни костюми - то не бяха шейхове, то не бяха Пипи-та, то не бяха Дон Жуан-овци, мацки, танцуващи фламенко или вещици. Един с един нямаше да се покрива. И сякаш, това, което най- ми хареса, беше, че всички се чувстваха точно на мястото си. Дори и в магазина, когато влязох дегизирана като ангелче, с ореолче и крилца, изобщо не се посвених Не е ли страхотно! Вярно, всички те гледат, сочат с пръст, но не и с лошо. Може да ти се смеят, може да те подвикват, но какво от това. Усещането, че си ти, а в същотото време и не си ти, не е чак толкова лошо.

Всъщност веселата част започва от “преобразяването”. Първо да измислиш идеята, след това материалите, след това артистичния грим…ех, всякак минута си заслужава да бъде запомнена!

Пак бих повторила