Crankyster’s Secret

Страшно съм разочарована! Днес сколасах да покарам кънки на Ариана и никога повече няма да повторя грешката си. В общи линии впечатленията ми са следните:

1. Много е малко мястото
2. Пускат ужасно много хора на толкова малко пространство
3. Ледът е под всякаква критика
4. Няма добро осветление - пуснати са светлини ала “диско клуб” - зелени, червени, вместо добра жълто-бяла светлина
5. Организацията е абсурдна. Опашката на която чаках първоначално не помръдна около 10 мин. по незнайно какви причини
6. Няма никакво място за багаж - трябва да караш с раница/дамска чанта, защото организаторите не са осигурили място за личните вещи. И за обувките разбира се. На касата обаче бяха така “отзивчиви” да кажат, че срещу 1 лв. може да ти пазят раницата, но момчето, което пускаше хората на пързалката натърти, че това е извън политиката на организаторите и никой не може да ти взима пари, за да ти пази чантите. С две думи, корупция =)
7. Когато отиваш към пързалката те посреща една голяма табела на която пише Ледена пързалка, най-голямата на Балканите, дрън, дрън и след това с огромни букви ВХОД 3 ЛВ. - 3 лв. ама друг път. Цената е 4 лв. и когато ги попиташ как така, нали пише еди какво си, отговорът е следният: “по-добре не питайте, за да не се налага да ви излъжа”!?!
8. В шатрите, където се преобува народът има печки, които по принцип са предназначени да се сгрее човек, но днес може би са преценили, че е достатъчно топло и може да се спрести малко ток, та не бяха пуснати
9. Атмосферата е катастрофална - носи се миризма на пържени бухти и греяно вино. Виното бих преглътнала, но бухтичките никога

Това за сега. Малко, но от сърце

P.S

10. Музиката не струва

Чета Капитал и погледът ми попада на “Годината на нашето недоволство” - бих казала много хубава статия. Плавно преминава от един протест на друг, точно както се случиха през вече изминаващата 2007 година. Но, това, което прави или поне на мен направи впечатление, е самата атмосфера на последния брой. Дали защото се прави равносметка на 12 месеца - къде интересни, къде конфликтни, къде не чак толкова запомнящи се, но статиите ми се видяха с негативен привкус. То не беше “зелената вълна“, то не бяха “новите ЦУМ-ове” - т.е. моловете, то не беше “фацебука“, сиреч facebook… всичко почти попада под ударите на негативизма и обрисува желаещите да си сложат енергоспестяваща крушка като глупаци, които честно казано си губят времето; тези, които пазаруват в някой от столичните молове като безлични марионетки (не съществува “аз”); юзърите във фейсбук като тотални асоциални типове, които като изключат компютъра няма какво да правят…

Аз да попитам с какво се различава някоя централна улица в София от Mall of Sofia например? С нищо. Цените и на двете места са ужасно високи (все пак хората наеми плащат). Разликата е, че всичко ти е събрано на едно място, топло ти е, приятно е за окото, можеш да хапнеш, напазаруваш и да изгледаш някой филм в рамките на една и съща сграда.

Отношението на обществото към въпроса за опазване на околната среда, намаляване на вредните емисии и т.н. не може да се реши без да вземат колкото се може повече хора участие в него. Вярно, съгласна съм, че действието е в пъти по-важно от празните приказки, но нали първата крачка е да положиш персонално ти усилия. Ако вкъщи това не се възпитава, ако няма личен пример, трудно би се вдигнало цялото общество да пише и праща писма до разни институции.

За Фейсбук пък е излишно да коментира. Статията е меко казано преувеличена. Каква е разликата между icq, irc, skype и facebook? Във всички “социални мрежи” може да прочетеш за какво ли не и да срещнеш какви ли не хора - познати и наепознати. Идеята на файсбук, така както аз я виждам е, да се забавляваш - ако нещо не ти се понрави винаги има “ignore” или “skip”.

Има една категория покани, които обаче могат да изкарат човек извън нерви - тези за виртуално биропиене. Получавам ги от хора, които в работно време са зажаднели да “ударят” по едно, но незнайно защо не използват директен начин за връзка с мен и уговорка за реално пиене, а ме черпят с нещо, което не струва нищо и не съществува - това изречение искрено ме развесели, особено краят му. А ако изпратя онлайн картичка на приятел? Сигурно и това попада в категорията “не съществува”… Странна логика, радвам се, че аз не разсъждавам по този начин. Вижда ми се малко безчувствено…

*City of Caterpillar

Обичам това време на годината. Въпреки че се изписаха сума статии за ужаса, който е по улиците, заради многото хора, тръгнали да пазаруват, аз си мисля, че точно в това е чарът на празника. Хората са почивка, купуват се подаръци, събират се шумни компании, пие се, пее се, танцува се, гледат се семейни коледни филмчета, канят се гости…като истински празник, където целта е релаксация, добро настроение и трупане на много хубави спомени.

Весела Коледа!

Отново започна сезонът на ледените пързалки. До преди няколко дни бях убедена, че тази зима няма да има ледени пързалки на открито, въпреки огромните надписи около езерото Ариана “откриване на 01.12.2007 най-голямата пързалка - 1200 кв. м…” (да, в чест на истината, нямаше откриване на посочената дата, въпреки че точно за тази дата се натърти през лятото, когато по всички медии се разтръби новината, че пускат Ариана с водни колела и т.н), но ето, че дочакахме. Да си призная обаче, аз не съм впечатлена. Може и да съм останала подведена и аз да съм си виновна, но защо ли ми се струва, че първоначалната идея беше цялото езеро да бъде пързалка? Сега онази конструкция в края му ми се вижда меко казано мижава. Дали е наистина 1200 кв. м??? Иди че докажи, при положение, че имаше толкова фанфари, медии и разни знатни особи.

Конкуренция на тази “най-голяма ледена пързалка на Балканите”, ще прави онази мъничка знаменитост, поставена този път пред НДК. Миналата година беше отзад, но сега са решили да поразнообразят. Преди като че ли беше по-добре, но какво пък, разнообразието е хубаво нещо.

За желаещите ето малко повече информация за новата придобивка на града

Ще ме качиш ли?

Вярно е, че въпросът със задръстванията в София не е проблем единствено на управляващите, а всички живеещи в града са потърпевши. Идеята на Горичка БГ обаче ми се струва малко опасна. Да потърсиш в www.carpool-bg.com човек, който е в твоята посока май не е за всеки. Аз определено няма да се възползвам от услугата тъй като не съм чак толкова смела ;о) и чак толкова авантюристично настроена ;о)

И за Венецуела има надежда!

Президентът на Венецуела Уго Чавес не успя да се сдобие с вечна власт въпреки голямото му желание. На 2 декември венецуелците са отхвърлили промените в конституцията, които биха дали на Чавес доста предимства. Някои от тях са:

• Да бъде преизбиран многократно - т.е президент до живот =)

• Да управлява директно централната банка и валутния резерв - и пари до живот =)

• Национализиране на частната собственост без предупреждение - не ми се мисли какви своеволия биха настанали, ако това беше прието. Представям си как някой “противник” за мнозинството се събужда един ден и се оказва, че партията му е взема дома, заради не съдействие и разминаване във възгледите

• Да задържа хора без конкретно обвинение в “извънредни ситуации” - силно се съмнявам, че има дефиниция на “извънредни ситуации”!

Очевидно, че има хора (50.7%), който не долюбват промените, които се опитваше да прокара Чавес. Всъщност малко се чудя защо само 50.7%, но това е друг въпрос … Въпреки че се опитва да се хареса на масите и популизмът му е силната страна (все пак това е човекът, който нарича Мексико “кученце на САЩ” , президентът на Перу “крадец” и инициатор на идеята във Венецуела намаляването на бедността да стане чрез “даване властта на народа”) Уго Чавес този път удари на камък и преживя неуспешен опит за контрол и всемогъщество поне в рамките на латиноамериканския Холивуд.

Преди малко се зачетох в сайта на горичка бг и се замислих върху темата за хуманното отглеждане на кокошки. Кратката версия на статията е да се купуват яйца само от подово отглеждани кокошки, сиреч, припкащи свободно, а не такива, който са затворени в клетки и нямат и минимум сводобно пространство. Иска ми се да вярвам, че все пак хората са добри и максимата “отнасяй се така, както с теб искаш да се отнасят” не е забравена и не се прилага само към себеподобните и то от време на време. Жал ми е само като си помисля, че някой стопанин не се отнася добре към това същество, което го храни (носи му яйца, а след това ще бъде и източник на месо) и го третира сякаш животинчето му е длъжно. Истина или не, из небитието все още се чуват легенди как нехуманното отношение към животните може да се усети в продуктите, които след това се получават - било то от млякото, месото, яйцата… все пак страх, че дори омраза, едва ли са от нещата, които потребителите искат да си купят с едно кило месо примерно. Пишейки за месо се замислям и за следното - може ли кървавото петно останало от колянето на прасе да накара човек да се откаже от месото въобще? Това звучи малко преувеличено, но все пак идеята, че си “познавал” едно животинче, а след това го виждаш в чинията си или още по- зле - купил си си едно малко сладко прасенце, хранил си го с пшеница, овес, царевица - все деликатеси, виждал си го как расте и след това си му теглил ножа е чудовищно. Ако подобни неща не ни повлияят да преминем към отбора на вегетарианците, то поне могат да ни накарат да се зачетем в ситния шрифт на етикета, където производителите описват някоя важна подробност, която ще ни помогне да разграничим добрите производители от лошите такива.