Късмет

Следната ситуация описвам като лош късмет:
*организираш си екскурзия за 3-4 дни; резервираш си онлайн хотел; резервираш си онлайн полет; даже си поръчваш онлайн такси, което да те вземе от летището; опаковаш си куфарите; намираш карта на мястото, което ти предстои да разгледаш; разпитваш всичките си приятели как е там, какво да видя; даже си организираш среща с много добър приятел (който по принцип не живее там където ти отиваш, а ще дойде специално заради теб) и …. когато дойде дългоочакваният ден разбираш, че полетът ти е отменен, заради лоши метерологични условия*
От друга страна пък си казваш:
*Може и да е за добро. Тъкмо ще отида на сватбата на близък роднина и ще посетя прощапулника на близки приятели. Ще съм си до близкия човек и ще си повтарям, че може да отида там и другата година*
П.С
Всичко е Божа работа!

Автогол?

Що за юрист би изпратил писмо пълно с грешки? Как може Селинет да си направи подобен автогол?
Това са все въпроси които много хора си задават след като случаят на Силвина доби популярност в интернет пространството. Прочетох поста й за одисеята с интернет доставчика и не виждам какво лошо е направило момичето. Вместо да се заемат Селинет да оправят услугата, която предлагат, те губят време и (предполагам ) пари, за да заплашват момичето, за това, че публично е изказала мнение за нещо за което плаща (на кратко - Силвина описва какви проблеми е имала с интернет доставчика си и как той се е отзовал на нейните многобройни опити за комуникация).
Според скромното ми мнение и убеждения човек може да пише за каквото иска в собствения си блог. Нали уж всеки има право да казва това, което мисли? Урокът за всички ни от този случай е, че: 1. Не трябва да се подценява силата на интернет (не казвам нещо ново); 2. Не бива да се предприемат мерки преди да си премерил всички плюсове и минуси; 3. Внимавай на кого възлагаш да ти свърши работата.

Our Unit (Self Portrait)

Първоначалният вариант на това ентри беше само снимка, без текст, но реших, че ще е добра идея да добавя някое и друго изречение за цвят. Това произведение на изкуството бе направено толкова спонтанно, че си заслужаваше да бъде постнато тук за поколенията. Авторите му сме двамата с Лео и бих казала, че резултатът е много сладък.

Горните две картинки ги направих аз, а долните две Лео. Доста са различни, но точно това му е веселото на нашия съвместен труд.

Двойнствен стандарт

Интеграцията на ромското население у нас е нашумяла тема откъдето и да се погледне. Преди малко се зачетох в статията на в. Дневник - “Колко все пак струва интеграцията на ромите” и се сетих за разказа на един приятел преди няколко дни. Той каза, че ще участва в разработването на проект, свързан с фондовете на ЕС и че, ако разработиш проект за малцинствата у нас, ще получиш по 980 лв. на човек. Ако пишеш проект за българското население се пада по 110 лв. на човек. Дори тази информация да е силно преувеличена, то разликата е меко казано фрапираща. Очевидно, че ЕС дава мило и драго ромите да си останат в България, а не да се разхождат из Европа. За това и проектите са толкова апетитни. В статията пишат, че за последните пет години са изразходвани общо  65 261 000 евро, т.е 13 милиона евро годишно. Но къде е резултатът? Аз не виждам някаква разлика от преди пет години и сега. За съжаление ми се струва, че и ромите не полагат кой знае какви усилия. Сигурно има и изключения, но над 90% са безработни, над 80% нямат никакво образование. Как тези хора си представят, че ще се интегрират където и да било без да положат и минимум усърдие. Та нали, за да започнеш работа трябва поне да можеш да говориш и пишеш. За повече дори и не смея да си помисля. Ядосвам се, когато чуя някой да казва - ние ромите сме онеправдани, не можем да си намерим работа САМО защото сме цигани/роми (никой не казва - не ме наемат, защото не мога нищо да правя). Ядосвам се, когато за тези малцинства се изсипват купища пари без да има резултат. Ядосвам се, когато слушам само ДАЙТЕ НИ, ДАЙТЕ НИ… Кога някой ще се осмели и ще каже, че парите се изкарват, а не се подаряват? Не може на тези хора да им се опрощават сметките на парно и сметките за ток, а на обикновените хора да им налагат хиляди санкции., защото са закъсняли да си внесат сумата на определената дата. Чисто и просто това е двойнствен стандарт.

Блог = табу?

Аз докато се наканя да пиша в блога, те ще вземе да забранят изoбщо постването Сега се зачитам в статията “Италия готви намордник за блогърите” и се чудя нямат ли си по-важна работа италиянците, та се занимават с въвеждане на закон, който задължава блогърите да се регистрират. И ще го решава не кой и да е, а Министерството на комуникациите. Ако у нас се направи подобно нещо, кой ли ще отговаря за това? И всъщност по какви критерии ще се преценява - този става, този не. Само като се сети човек каква е средната възраст на работещите в министерствата у нас (не желая да засегна никого), трябва първо доста време да се отдели, за да им се обясни 1. какво е блог и 2. (което е най-важното) какво трябва да знаят, за да дадат позволенито си на някой човек да започне да излиза мислите си в личния си дневник. Вижда ми се адски трудно - съществуват блогове с безброй теми - като се започне с най-лични мисли и чувства и се мине през фотография, автомобили, картини, политика, маркетинг, право, бизнес, технологии, кино и т.н. и т.н. За всяка тема ли ще има специалист или ще се оповават на обща култура. Ако е последното, разбира се, това са само хипотези, ще е адска деградация на обществото. И без това на всички ни е ясно, че от телевизия и вестници пълна информация трудно ще се набави поради ред причини…
Само като се замисля, че това което пиша, когато го пиша, може да зависи от някоя лелка, която е работила целия си живот в държавната администрация, не е отворила и сумарно 10 страници онлайн, разбира се все на български, не вярва на нищо друго освен на няколко “любими” всекидневника и още толкова телевизии… ми се плаче

Край на стачката

Днес е паметна дата - вторият първи учебен ден! Учителите най-сетне склониха да започнат работа след няколко седмици пазарлък и бездействие. Пардон, и безхаберие. Само искам да кажа, че съжалявам децата, които минимум седмица ще бъдат длъжни да слушат обяснения от всички преподаватели защо аджеба са стачкивали, успешни или неуспешни са били делата им и т.н
Т.е от 40 минути час, пиши 15 безследно загубени. Поне се надявам, че учителите ще се вземат в ръце и ще успеят да наваксат изпуснатите седмици, така че на никой да  не му минава през ум “анулиране на годината”, “махане на ваканции” и прочие.